Dumite-BG – онлайн речник за българския език

белоглав

[bɛloˈɡlaf]

белоглав значение:

Какво е белоглав? Който има бяла глава или бяла коса (за човек).

1. (пряко) Който има бяла глава или бяла коса (за човек).
2. (зоология) За животно или птица – който има бяла перушина или козина на главата.
Ударение
белогла́в
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
бе-ло-глав
Род
мъжки
Мн. число
белоглави
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на белоглав

(пряко)
  • Старецът беше белоглав и приведен, но очите му светеха младежки.
  • Белоглаво дете тичаше по двора (с руса, почти бяла коса).
(зоология)
  • Белоглавият лешояд е един от най-едрите представители на грабливите птици в Европа.

Синоними на белоглав

Антоними на белоглав

Как се пише белоглав

Грешни изписвания: бялоглав, бело глав, белуглав, белоглъв
Сложните прилагателни имена, образувани от две основи, се пишат слято. Съединителната гласна е о, а не я, поради промяната на променливото 'я' пред мека сричка или в безударна позиция в първата основа, макар тук да е морфологично правило за съединителна гласна.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бял + глава
Сложно съставно прилагателно име, образувано от основите на 'бял' и 'глава', свързани със съединителна гласна 'о'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • белоглав лешояд
  • белоглав орел
  • белоглав старец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.