билкар
[biɫˈkar]
билкар значение:
Какво е билкар? Човек, който събира, суши и/или продава лековити растения (билки).
1. (Професии / Занятия) Човек, който събира, суши и/или продава лековити растения (билки).
2. (Народна медицина) Народен лечител, който лекува с билки.
- Ударение
- билка̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бил-кар
- Род
- мъжки
- Мн. число
- билкари
Примери за използване на билкар
(Професии / Занятия)
- Старият билкар познаваше всяко стръкче в планината.
- Билкарите предават пресния цвят в пунктовете за изкупуване.
(Народна медицина)
- Когато лекарствата не помогнаха, те се обърнаха към прочут билкар от Родопите.
Синоними на билкар
Как се пише билкар
Грешни изписвания: билкарин, бйлкар, билкър
Множественото число се образува с окончание -и: билкари.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:билка
Производна дума от съществителното 'билка' с наставката за деятел '-ар'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- народен билкар
- опитен билкар
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
