благоговеен
[bɫəɡoɡoˈvɛɛn]
благоговеен значение:
Какво е благоговеен? Който изпитва или изразява дълбоко уважение, почит и възхищение, често примесени със страх (обикновено в религиозен или възвишен смисъл).
1. (пряко) Който изпитва или изразява дълбоко уважение, почит и възхищение, често примесени със страх (обикновено в религиозен или възвишен смисъл).
2. (преносно) Който внушава дълбока почит и респект.
- Ударение
- благоговèен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бла-го-го-ве-ен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- благоговейни
Примери за използване на благоговеен
(пряко)
- Той пристъпи в храма с благоговеен трепет.
- Тълпата замълча в благоговеен унес пред величието на гледката.
(преносно)
- В залата цареше благоговеенна тишина.
Синоними на благоговеен
Антоними на благоговеен
Как се пише благоговеен
Грешни изписвания: благоговеин, благовеен, блъгоговеен, благуговеен, благогувеен
Думата се пише с двойно е в окончанието за мъжки род (-еен), тъй като произлиза от глагола благоговея.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благоговѣти
Сложна дума, образувана от старобългарските корени 'благо' (добро) и 'говѣти' (пазя мълчание, почитам, въздържам се). Първоначалното значение е свързано с религиозно почитание и страхопочитание пред божество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- благоговеен трепет
- благоговеен страх
- благоговейно мълчание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
