благодатен
[bɫɐɡoˈdatɛn]
благодатен значение:
Какво е благодатен? Който дава богат плод, изобилен, плодороден (за земя, климат, дъжд).
1. (пряко) Който дава богат плод, изобилен, плодороден (за земя, климат, дъжд).
2. (преносно) Който носи добри резултати, полезен, благоприятен.
3. (религия) Изпълнен с божествена милост (благодат).
- Ударение
- благода̀тен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бла-го-да-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- благодатни
Примери за използване на благодатен
(пряко)
- Падналият дъжд се оказа благодатен за посевите.
- Добруджа е известна със своята благодатна почва.
(преносно)
- Срещата се оказа изключително благодатна за бъдещото сътрудничество.
- Той работи в благодатна творческа атмосфера.
(религия)
- Вярващите търсеха благодатния огън от Йерусалим.
Синоними на благодатен
Антоними на благодатен
Как се пише благодатен
Грешни изписвания: благодатан, блъгодатен, благудатен, благодътен
Думата завършва на наставка '-ен'. В женски род е 'благодатна', в среден 'благодатно' (звукът 'е' изпада).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благодать
От съществителното 'благодат', което е калка на гръцкото 'charisma' (дар, милост). Съставено от 'благо' (добро) и 'дам' (давам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- благодатна почва
- благодатен дъжд
- благодатна тема
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
