благозвучие
[bɫɐɡozˈvutʃiɛ]
благозвучие значение:
Какво е благозвучие? Хармонично, приятно за слуха съчетание на звукове в речта или музиката; мелодичност.
1. (музика/лингвистика) Хармонично, приятно за слуха съчетание на звукове в речта или музиката; мелодичност.
- Ударение
- благозву̀чие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бла-го-зву-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- благозвучия
Примери за използване на благозвучие
(музика/лингвистика)
- Поетът се стреми към благозвучие в своите стихове.
- Българският език се отличава със своето вокално благозвучие.
Синоними на благозвучие
Антоними на благозвучие
Как се пише благозвучие
Грешни изписвания: благозвучие, блогозвучие, блъгозвучие, благузвучие, благозвочие, благозвучйе
Сложна дума, образувана от корените благо и звук със съединителна гласна о.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:euphonia
Калка (буквален превод по съставни части) от гръцката дума 'euphonia' (eu - благо, добро + phone - звук, глас).
Употреба
Чести словосъчетания:
- езиково благозвучие
- поетическо благозвучие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
