благолепие
[bɫɐɡoˈlɛpiɛ]
благолепие значение:
Какво е благолепие? Външна красота, съчетана с достойнство, величие и тържественост; внушителен и почтен вид.
1. (книжовно) Външна красота, съчетана с достойнство, величие и тържественост; внушителен и почтен вид.
- Ударение
- благолѐпие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бла-го-ле-пи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- благолепия (рядко)
Примери за използване на благолепие
(книжовно)
- Храмът сияеше в цялото си благолепие по време на празника.
- Старецът имаше лице, изпълнено с библейско благолепие.
Синоними на благолепие
Антоними на благолепие
Как се пише благолепие
Грешни изписвания: благолепийе, блоголепие, блъголепие, благулепие, благолепйе
Думата е слята, съставена от две основи с променлива гласна о (благ-о-лепие). Завършва на -ие.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благолѣпиѥ
Сложна дума, съставена от основите 'благо' (добро) и 'лепо' (красиво), вероятно калка на гръцкото 'euprepeia' (εὐπρέπεια). Първоначално църковнославянски термин.
Употреба
Чести словосъчетания:
- църковно благолепие
- старческо благолепие
- сияя в благолепие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
