Dumite-BG – онлайн речник за българския език

благоразумен

[bɫaɡoraˈzumɛn]

благоразумен значение:

Какво е благоразумен? Който притежава или показва здрав разум, разсъдливост и умереност в действията и решенията си; който преценява правилно последиците.

1. (обща употреба) Който притежава или показва здрав разум, разсъдливост и умереност в действията и решенията си; който преценява правилно последиците.
Ударение
благоразу̀мен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
бла-го-ра-зу-мен
Род
мъжки
Мн. число
благоразумни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на благоразумен

(обща употреба)
  • Той постъпи като благоразумен стопанин и спести част от реколтата.
  • Беше благоразумно от нейна страна да не влиза в този безсмислен спор.

Синоними на благоразумен

Антоними на благоразумен

Как се пише благоразумен

Грешни изписвания: благоразомен, блъгоразумен, благуразумен, благоръзумен

Думата се пише с у в корена разум (от ум).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благо + разумъ
Сложна дума, образувана от основите на 'благо' (добро) и 'разум' (ум, разсъдък). Калка (буквален превод) от гръцката дума 'euphrōn' или 'sōphrōn'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • благоразумен човек
  • благоразумен съвет
  • благоразумно решение

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.