Dumite-BG – онлайн речник за българския език

глупав

глупав значение:

Какво е глупав? За човек: с ограничени умствени способности.

1. (за човек) За човек: с ограничени умствени способности.
2. (за човек) За човек: недосетлив или несъобразителен; понякога наивен, доверчив или неопитен.
3. (за външен вид или действие) Който по вида или действията си показва ограничени умствени способности.
4. (преносно) Противен на разумната преценка и здравия смисъл.
5. (преносно) Без полезна цел или смислено съдържание; също неуместен и неоправдан.
6. (преносно) За положение, случка или ситуация: неловък, неудобен или излагащ човека.
7. (разговорно; пренебрежително) Представян от говорещия като маловажен и недостоен за внимание.
8. (съществително, разговорно) Като съществително: човек, който е ограничен, неопитен или наивен; обикновено се употребява членувано.
Ударение
глу̀пав
Част на речта
прилагателно име, съществително име
Сричкоделение
глу-пав
Род
мъжки
Мн. число
глупави
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на глупав

(за човек)
  • Той не е глупав, но прибързаното решение го постави в трудно положение.
(за човек)
  • Не бъди глупав и провери адреса, преди да тръгнеш.
(за външен вид или действие)
  • Глупавото му изражение прикриваше тревогата му.
(преносно)
  • Това е глупаво решение, защото пренебрегва очевидния риск.
(преносно)
  • Не искам да губим време в глупав спор без ясна цел.
(преносно)
  • Настъпи глупаво мълчание, след като никой не отговори на въпроса.
(разговорно; пренебрежително)
  • Не се занимавай с тази глупава дреболия.
(съществително, разговорно)
  • Не се прави на глупавия — всички разбраха какво се случи.

Как се пише глупав

Употреба

Чести словосъчетания:
  • глупава постъпка
  • глупав въпрос
  • глупаво положение
Фразеологизми:
  • правя се на глупав

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.