Dumite-BG – онлайн речник за българския език

глупав

[ˈɡlupɐf]

глупав значение:

Какво е глупав? Който е с ограничени умствени способности; лишен от интелигентност или съобразителност.

1. (пряко) Който е с ограничени умствени способности; лишен от интелигентност или съобразителност.
2. (преносно) Който е лишен от смисъл, съдържание или полза; безсмислен.
Ударение
глу̀пав
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
глу-пав
Род
мъжки
Мн. число
глупави
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на глупав

(пряко)
  • Той се държа като глупав човек в тази ситуация.
  • Не бъди глупав, помисли пак!
(преносно)
  • Направихме една глупава грешка.
  • Това беше най-глупавият филм, който съм гледал.

Как се пише глупав

Грешни изписвания: глопав, глупов, глупъв
Прилагателното завършва на -ав. Проверка: в женски род е глупава.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:глоупъ
Общославянска дума. Сродна със словашкото hlúpy, руското глупый. Коренът вероятно е свързан с липса на слух или разбиране.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • глупава грешка
  • глупава постъпка
  • глупав въпрос
Фразеологизми:
  • глупав като гъска
  • правя се на глупав

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.