Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съобразителен

[sɐobrɐˈzitɛlɛn]

съобразителен значение:

Какво е съобразителен? Който притежава бърз ум и лесно се ориентира в обстановка; който бързо намира правилното решение.

1. (характер) Който притежава бърз ум и лесно се ориентира в обстановка; който бързо намира правилното решение.
Ударение
съобразѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
съ-об-ра-зи-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
съобразителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съобразителен

(характер)
  • Той е изключително съобразителен младеж и веднага разбра как работи машината.
  • Трябва да си много съобразителен, за да излезеш от тази заплетена ситуация.

Синоними на съобразителен

Антоними на съобразителен

Как се пише съобразителен

Грешни изписвания: саобразителен, съобразутелен, съубразителен, съобръзителен, съобразйтелен

Пише се съ- (представка) и -образ- (корен). Думата следва правописа на 'образ'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:съобразя
От глагола 'съобразя' (да взема предвид, да схвана) + наставка '-телен'. Калка на руското 'сообразительный'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съобразителен човек
  • съобразителен ученик
  • бърз и съобразителен

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.