умен
[ˈumɛn]
умен значение:
Какво е умен? Който притежава висок интелект, способност да мисли логично и да разбира нещата бързо.
1. (пряко) Който притежава висок интелект, способност да мисли логично и да разбира нещата бързо.
2. (преносно) Който изразява или съдържа ум/мисъл (за постъпка, поглед, книга).
- Ударение
- у̀мен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-мен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- умни
Примери за използване на умен
(пряко)
- Той е изключително умен ученик и решава задачите с лекота.
- Умните хора се учат от грешките си.
(преносно)
- Това беше много умен ход от страна на треньора.
- Тя имаше умни и проницателни очи.
Синоними на умен
Антоними на умен
Как се пише умен
Грешни изписвания: омен
Променливо я: в мъжки род е 'умен', но в множествено число 'умни' (изпадане на е).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:умъ
Произлиза от общославянския корен *umъ (интелект, мисъл). Сродно с литовското 'aumu' (разсъдък).
Употреба
Чести словосъчетания:
- умен човек
- умен ход
- умен дом
Фразеологизми:
- по-умен отстъпва
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
