блаженствуване
[bɫɐˈʒɛnstvuvanɛ]
блаженствуване значение:
Какво е блаженствуване? Преживяване на състояние на върховно щастие, пълно спокойствие и наслада; безгрижен живот.
1. (общо) Преживяване на състояние на върховно щастие, пълно спокойствие и наслада; безгрижен живот.
- Ударение
- блажѐнствуване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бла-жен-ству-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- блаженствувания
Примери за използване на блаженствуване
(общо)
- След тежката работа, отпуската беше едно безкрайно блаженствуване на плажа.
- Тя се отдаде на сладко блаженствуване с книга в ръка.
Синоними на блаженствуване
Антоними на блаженствуване
Как се пише блаженствуване
Грешни изписвания: блаженствоване, блаженстване, блъженствуване, блаженствувъне
Думата съдържа наставката -уване, характерна за отглаголни съществителни от глаголи на -увам/-ствам.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блаженъ
Отлагателно съществително от глагола 'блаженствам'. Коренът е 'благ' (добър, щастлив), преминал през 'блажен' (честит).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно блаженствуване
- сладко блаженствуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
