блестя
[blɛˈstʲa]
блестя значение:
Какво е блестя? Излъчвам или отразявам ярка светлина; светя силно.
1. (физика/пряко) Излъчвам или отразявам ярка светлина; светя силно.
2. (преносно) Отличавам се с изключителни качества (ум, красота, талант); правя силно впечатление.
3. (емоции) Изразявам силно чувство чрез погледа или очите.
- Ударение
- блестя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- блес-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на блестя
(физика/пряко)
- Слънцето блестеше ослепително над снежните върхове.
(преносно)
- Тя блестеше с остроумие на всяко събиране.
(емоции)
- Очите му блестяха от радост, когато разбра новината.
Как се пише блестя
Грешни изписвания: блистя
Основната гласна е е. Променливо я (ятов преглас) не е приложим тук в основната форма, но в някои форми се запазва (напр. блестях).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*blьstěti
От праславянския корен *blьst- (светя, сияя). Сродни думи в други индоевропейски езици носят значението на 'бял', 'светъл' (лит. 'baltas' - бял).
Употреба
Чести словосъчетания:
- блестя от чистота
- блестя с отсъствие
Фразеологизми:
- не всичко, което блести, е злато
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
