блокировач
[blokiroˈvat͡ʃ]
блокировач значение:
Какво е блокировач? Устройство, механизъм или схема, която служи за блокиране (спиране на действие, затваряне на верига и др.) при определени условия.
1. (техника) Устройство, механизъм или схема, която служи за блокиране (спиране на действие, затваряне на верига и др.) при определени условия.
2. (спорт (волейбол)) Играч, чиято основна задача е да извършва блокада на противниковите удари (обикновено централен блокировач).
- Ударение
- блокирова̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бло-ки-ро-вач
- Род
- мъжки
- Мн. число
- блокировачи
Примери за използване на блокировач
(техника)
- Автоматичният блокировач на вратата се задейства при пожар.
- Инсталираха електронен блокировач на запалването.
(спорт (волейбол))
- Високият блокировач спря атаката на противника.
- Треньорът смени уморения блокировач в третия гейм.
Синоними на блокировач
Как се пише блокировач
Грешни изписвания: блокирувач, блукировач, блокйровач, блокировъч
Думата се пише с о в третата сричка (блокировач), следвайки глаголната основа 'блокирам' и наставката, но под влияние на руския модел.
Етимология
Произход:Френски / Руски
Оригинална дума:bloquer / блокировать
Заемка чрез руски език, образувана от глаголната основа 'блокира-' и наставката за деятел '-ач'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- централен блокировач
- автоматичен блокировач
- блокировач на диференциала
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
