блокировка
[bɫokiˈrɔfkɐ]
блокировка значение:
Какво е блокировка? Техническо устройство или система, която предотвратява неправилно включване, изключване или аварийно състояние на машина или апарат; заключващ механизъм.
1. (техника) Техническо устройство или система, която предотвратява неправилно включване, изключване или аварийно състояние на машина или апарат; заключващ механизъм.
2. (пряко) Действието по глагола блокирам; преустановяване на движение или действие.
- Ударение
- блокиро̀вка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бло-ки-ров-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- блокировки
Примери за използване на блокировка
(техника)
- Автоматичната блокировка на вратите се задейства при потегляне.
- Диференциал с блокировка.
(пряко)
- Наложиха пълна блокировка на банковите му сметки.
Синоними на блокировка
Антоними на блокировка
Как се пише блокировка
Грешни изписвания: блокеровка, блукировка, блокйровка, блокирувка
Наставката е -овка, характерна за отглаголни съществителни (срв. тренировка, маркировка).
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:блокировка
Заета от руски език, където е дериват на немския глагол blockieren (блокирам) или френския bloquer. В българския език се е утвърдила като технически термин.
Употреба
Чести словосъчетания:
- електронна блокировка
- блокировка на диференциала
- аварийна блокировка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
