боботещ
[boˈbɔtɛʃt]
боботещ значение:
Какво е боботещ? Който издава глух, силен и монотонен шум (тътнеж).
1. (звук) Който издава глух, силен и монотонен шум (тътнеж).
2. (преносно) За човешки глас – който говори басово, глухо и неясно.
- Ударение
- бобо̀тещ
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бо-бо-тещ
- Род
- мъжки
- Мн. число
- боботещи
Примери за използване на боботещ
(звук)
- Чуваше се звукът на боботещ двигател.
- Над нас се извисяваше боботещо небе.
(преносно)
- Боботещият му глас изпълни стаята.
Как се пише боботещ
Грешни изписвания: буботещ, бобутещ
Коренът се пише с две о (бобот-). Окончанието за сегашно деятелно причастие е -ещ (от глагол II спрежение).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:боботя
Сегашно деятелно причастие от глагола 'боботя', което функционира като прилагателно име. Глаголът е звукоподражателен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- боботещ камион
- боботещ глас
- боботеща печка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
