богобоязън
[bogoboˈjazɐn]
богобоязън значение:
Какво е богобоязън? Религиозно чувство на страхопочитание, смирение и дълбоко уважение към Бога; състояние на духа, при което човек се страхува да извърши грях.
1. (религия) Религиозно чувство на страхопочитание, смирение и дълбоко уважение към Бога; състояние на духа, при което човек се страхува да извърши грях.
- Ударение
- богобоя̀зън
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бо-го-бо-я-зън
- Род
- женски
- Мн. число
- богобоязни
Примери за използване на богобоязън
(религия)
- Неговата искрена богобоязън го възпираше от всякакви нечестни постъпки.
- Старицата се отличаваше със своята богобоязън и редовно посещаване на храма.
Синоними на богобоязън
Антоними на богобоязън
Как се пише богобоязън
Грешни изписвания: богобоязан, богобоязн, бугобоязън, богубоязън, богобуязън
Думата завършва на -зън. В женски род, единствено число, ударението пада върху я, а 'ъ' в последната сричка е подвижно (изпада при членуване или множествено число в сродни форми, но тук формата е специфична).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:богъ + бояꙁнь
Сложна дума, съставена от основите на 'Бог' и старобългарската дума 'бояꙁнь' (страх). Калка от гръцкото 'theosebeia' (благочестие, почит към Бога).
Употреба
Чести словосъчетания:
- искрена богобоязън
- християнска богобоязън
- живея в богобоязън
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
