богомилче
[bogoˈmilt͡ʃɛ]
богомилче значение:
Какво е богомилче? Млад последовател на богомилството; дете от семейство на богомили.
1. (история/религия) Млад последовател на богомилството; дете от семейство на богомили.
2. (преносно) Човек, който изглежда кротък, смирен и безобиден (по аналогия с привидното смирение на богомилите).
- Ударение
- богом̀илче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бо-го-мил-че
- Род
- среден
- Мн. число
- богомилчета
Примери за използване на богомилче
(история/религия)
- В хрониките рядко се споменава съдбата на някое сираче богомилче.
(преносно)
- Гледа ме невинно като някое богомилче, а всъщност той е изял сладкото.
Синоними на богомилче
Как се пише богомилче
Грешни изписвания: бугомилче, богумилче, богомйлче
Думата се пише с малка буква, когато означава последовател на учението (съществително нарицателно).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:Бог + мил
Произлиза от името на поп Богомил и последователите на неговото учение (богомили). Съставено от славянските корени 'бог' и 'мил'. Наставката '-че' указва умалителност.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
