светец
[svɛˈtɛt͡s]
светец значение:
Какво е светец? Лице, канонизирано от християнската църква заради своя праведен, богоугоден живот или мъченическа смърт в името на вярата.
1. (религия) Лице, канонизирано от християнската църква заради своя праведен, богоугоден живот или мъченическа смърт в името на вярата.
2. (преносно) Човек с изключително високи морални качества, който е безкрайно добър, търпелив и саможертвен.
- Ударение
- свете'ц
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- све-тец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- светци
Примери за използване на светец
(религия)
- Свети Иван Рилски е покровител и светец на българския народ.
- Иконата изобразява неизвестен светец с ореол.
(преносно)
- Той е истински светец, помага на всички без да иска нищо в замяна.
- Жена му го търпи с години, тя е направо светец.
Синоними на светец
Как се пише светец
Грешни изписвания: сведетц, светъц
Думата се пише с е във втората сричка.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѧтъ
Произлиза от прилагателното 'свят' (свещен, чист). Свързана е с общославянското понятие за сакралност и светлина.
Употреба
Чести словосъчетания:
- жив светец
- християнски светец
- ден на светеца
Фразеологизми:
- правя се на светец
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
