Dumite-BG – онлайн речник за българския език

боготворене

[boɡotvoˈrɛnɛ]

боготворене значение:

Какво е боготворене? Действието по глагола боготворя; отдаване на почести като на божество или изпитване на безмерна любов и възхищение към някого.

1. (религия/преносно) Действието по глагола боготворя; отдаване на почести като на божество или изпитване на безмерна любов и възхищение към някого.
Ударение
боготворѐне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бо-го-тво-ре-не
Род
среден
Мн. число
боготворения (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на боготворене

(религия/преносно)
  • Неговото боготворене на изкуството стигаше до крайности.
  • Тя не искаше сляпо боготворене, а равностойно партньорство.

Синоними на боготворене

Антоними на боготворене

Как се пише боготворене

Грешни изписвания: боготворение, буготворене, богутворене, боготвурене
Като отглаголно съществително от глагол на -я (боготворя), завършва на -ене (боготворене), а не на -ение (освен в архаичен стил).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:боготворя
Отглаголно съществително име от глагола *боготворя*, който е съставен от *бог* + *творя* (правя), вероятно калка на гръцкото *theopoiesis* (обожествяване).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сляпо боготворене
  • обект на боготворене

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.