обожествяване
[oboʒɛstˈvjavɐnɛ]
обожествяване значение:
Какво е обожествяване? Акт на признаване на някого или нещо за божество; отдаване на божествени почести.
1. (религия) Акт на признаване на някого или нещо за божество; отдаване на божествени почести.
2. (преносно) Прекомерно възхищение, идеалзиране и преклонение пред личност или обект.
- Ударение
- обожествя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бо-жест-вя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обожествявания
Примери за използване на обожествяване
(религия)
- В Древен Египет обожествяването на фараона е било държавна идеология.
- Култът включва обожествяване на природните стихии.
(преносно)
- Нейното обожествяване на съпруга ѝ пречеше да види недостатъците му.
- Обожествяването на технологиите води до отчуждение.
Синоними на обожествяване
Антоними на обожествяване
Как се пише обожествяване
Грешни изписвания: опожествяване, обожествявяне, убожествяване, обужествяване, обожествявъне
Пише се с б в корена (от бог). Променливото 'я' след 'в' се запазва, тъй като е в глаголна основа (обожествявам).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:богъ
От съществителното 'бог'. Глаголът 'обожествявам' е калка на гръцкото 'theosis' или латинското 'deificatio'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- склонност към обожествяване
- обожествяване на личността
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
