бойник
[ˈbɔjnik]
бойник значение:
Какво е бойник? Тесен отвор в крепостна стена или кула, предназначен за стрелба по противника, като същевременно предпазва стрелеца (амбразура). Също се използва за зъберите в горната част на крепостна стена.
1. (архитектура) Тесен отвор в крепостна стена или кула, предназначен за стрелба по противника, като същевременно предпазва стрелеца (амбразура). Също се използва за зъберите в горната част на крепостна стена.
2. (поетично/остаряло) Смел участник в бой; воин, биткаджия.
- Ударение
- бо̀йник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бой-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бойници
Примери за използване на бойник
(архитектура)
- Стрелците се бяха прикрили зад каменните бойници на кулата.
- Стената завършваше с редица от назъбени бойници.
(поетично/остаряло)
- Той беше прочут бойник и никой не смееше да му излезе насреща.
Как се пише бойник
Грешни изписвания: боиник, Буйник, Боиник, Бойнйк
Думата се пише с й, тъй като следва съгласна буква (н). Правилото е: пише се й пред съгласна или в края на думата.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бой
Производна дума от корена 'бой' (битка, сражение) с наставка за предмет или деец '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- крепостен бойник
- каменен бойник
- стар бойник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
