юнак
юнак значение:
Какво е юнак? Лице, което се отличава с изключителна смелост, доблест и сила; герой, храбрец.
1. (общо) Лице, което се отличава с изключителна смелост, доблест и сила; герой, храбрец.
2. (общо) Млад, снажен, строен и здрав момък; левент.
3. (общо) Млад човек; момък или младеж.
4. (диалектно) Млад съпруг или младоженец.
5. (разговорно) Мъжка рожба; син.
6. (старо) Член на гимнастическо дружество в България.
- Ударение
- юна̀к
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ю-нак
- Род
- мъжки
- Мн. число
- юнаци
Примери за използване на юнак
(общо)
- В народната песен юнакът защитава селото.
- Той се върна като юнак от трудното изпитание.
(общо)
- Пред портата стоеше висок юнак.
- Старият войвода си спомняше какъв юнак е бил на младини.
(общо)
- До кладенеца седеше непознат юнак.
- Един юнак ни помогна да приберем багажа.
(диалектно)
- След венчавката юнакът поведе невястата към дома.
- На празника посрещнаха юнака и невестата.
(разговорно)
- Честито, юнак имаш!
- Бащата се гордееше със своя юнак.
(старо)
- В стария вестник се споменаваха юнаците от дружеството.
- Юнакът участваше в гимнастическите упражнения.
Антоними на юнак
Как се пише юнак
Употреба
Чести словосъчетания:
- български юнак
- млад юнак
- юнашка песен
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
