боязлив
[bojazˈlif]
боязлив значение:
Какво е боязлив? Който лесно се плаши, изпитва страх или неувереност; лишен от смелост.
1. (пряко) Който лесно се плаши, изпитва страх или неувереност; лишен от смелост.
- Ударение
- боязлѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бо-яз-лив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- боязливи
Примери за използване на боязлив
(пряко)
- Той беше боязлив човек и избягваше всякакви конфликти.
- Сърната е боязливо животно, което бяга при най-малкия шум.
Синоними на боязлив
Антоними на боязлив
Как се пише боязлив
Грешни изписвания: боезлив, бояслив, буязлив, боязлйв
Думата се пише с я (променливо я) и звучна съгласна в накрая, която при изговор се обеззвучава.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:боязнь
Произлиза от старобългарската дума *боязнь* (страх), която е сродна с общославянския корен *boj* (бой, битка) – първоначалното значение е било свързано с трепет или страх от предстояща опасност/битка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- боязлив поглед
- боязливо дете
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
