буботещ
[buˈbɔtɛʃt]
буботещ значение:
Какво е буботещ? Който издава глух, равномерен и нисък шум (тътнеж).
1. (пряко) Който издава глух, равномерен и нисък шум (тътнеж).
- Ударение
- бубо̀тещ
- Част на речта
- прилагателно име, глагол
- Сричкоделение
- бу-бо-тещ
- Род
- мъжки
- Мн. число
- буботещи
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
Примери за използване на буботещ
(пряко)
- Чуваше се звукът на буботещ двигател в далечината.
- Буботещият огън в камината създаваше уют.
Как се пише буботещ
Грешни изписвания: буботеш, боботещ, бубутещ
Образува се от глагола буботя с наставка -ещ за сегашно деятелно причастие. Пише се с у в първата сричка (вариантът 'боботещ' също се среща, но 'буботя' е основна форма).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:буботя
Звукоподражателен произход. Сегашно деятелно причастие от глагола 'буботя'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- буботещ глас
- буботещ мотор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
