буботя
[buˈbɔtʲɐ]
буботя значение:
Какво е буботя? Издавам силен, глух, равномерен и продължителен шум (за машина, огън, природен стихия).
1. (общо) Издавам силен, глух, равномерен и продължителен шум (за машина, огън, природен стихия).
2. (разговорно) Говоря с нисък, глух и неясен глас; мърморя.
- Ударение
- бубо̀тя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- бу-бо-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Форми на думата буботя 52
- буботят
- буботете
- буботеше
- буботейки
- буботел
- буботела
- буботели
- буботело
- буботелия
- буботелата
- буботелите
- буботелият
- буботелото
- буботен
- буботена
- буботени
- буботено
- буботения
- буботената
- буботените
- буботеният
- буботеното
- буботех
- буботеха
- буботехме
- буботехте
- буботещ
- буботеща
- буботещи
- буботещо
- буботещия
- буботещата
- буботещите
- буботещият
- буботещото
- буботи
- буботим
- буботиш
- буботите
- буботил
- буботила
- буботили
- буботило
- буботилия
- буботилата
- буботилите
- буботилият
- буботилото
- буботих
- буботиха
- буботихме
- буботихте
Примери за използване на буботя
(общо)
- Старият двигател на камиона буботеше тежко по баира.
- В камината буботеше силен огън.
- Навън буботи гръмотевична буря.
(разговорно)
- Дядото буботеше нещо под носа си, докато четеше вестника.
Как се пише буботя
Грешни изписвания: боботя, бубутя
В книжовния език е приета формата с у – буботя, въпреки че често се среща и дублетното или диалектно боботя.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звукоподражание
Звукоподражателен произход (ономатопея), имитиращ глух, нисък и продължителен звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- огънят буботи
- моторът буботи
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.