Dumite-BG – онлайн речник за българския език

боботя

[boˈbɔtʲɐ]

боботя значение:

Какво е боботя? Издавам силен, глух, равен и продължителен шум (за машина, мотор, природен феномен).

1. (пряко) Издавам силен, глух, равен и продължителен шум (за машина, мотор, природен феномен).
2. (преносно) Говоря с дебел, плътен и силен глас.
Ударение
бобо̀тя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
бо-бо-тя
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на боботя

(пряко)
  • Двигателят на камиона боботеше равномерно.
  • В далечината боботеше гръмотевица.
(преносно)
  • Той боботеше нещо под носа си с басовия си глас.

Синоними на боботя

Антоними на боботя

Как се пише боботя

Грешни изписвания: буботя, баботя, бобутя
Пише се с две о - боботя. Проверката може да се направи с думата 'бобот'.

Етимология

Произход:Звукоподражание
Оригинална дума:бо-бо
Ономатопеичен произход, имитиращ глух, повтарящ се звук.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • боботи огън
  • боботи глас
  • боботи мотор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.