шептя
[ʃɛpˈtʲa]
шептя значение:
Какво е шептя? Говоря много тихо, без участие на гласните струни, използвайки само въздушна струя.
1. (комуникация) Говоря много тихо, без участие на гласните струни, използвайки само въздушна струя.
2. (поетично) Издавам тих, лек, шумолящ звук (за листа, вода, вятър).
- Ударение
- шептя́
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- шеп-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
Форми на думата шептя 41
- шептели
- шептени
- шептете
- шептеше
- шептейки
- шептелия
- шептелите
- шептелият
- шептените
- шепти
- шептим
- шептиш
- шептите
- шептят
- шептял
- шептяла
- шептяло
- шептялия
- шептялата
- шептялият
- шептялото
- шептян
- шептяна
- шептяно
- шептяния
- шептяната
- шептяният
- шептяното
- шептях
- шептяха
- шептяхме
- шептяхте
- шептящ
- шептяща
- шептящи
- шептящо
- шептящия
- шептящата
- шептящите
- шептящият
- шептящото
Примери за използване на шептя
(комуникация)
- Тя му шептеше нежни думи в ухото.
- Учениците си шептяха в час, за да не ги чуе учителят.
(поетично)
- Листата на дърветата тихо шептяха под лекия ветрец.
- Изворът шептеше своята вечна песен.
Как се пише шептя
Грешни изписвания: шептъ
Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. завършва на -я (шептя), в 3 л. мн.ч. на -ят (шептят).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:šьptati
Звукоподражателен (ономатопеичен) корен, имитиращ тихия звук на говора. Сродна със 'шепот'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- шептя на ухо
- шептя молитва
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.