бумтя
[bumˈtʲɤ]
бумтя значение:
Какво е бумтя? Издавам силен, тъп, обикновено ритмичен шум (като от огън в печка, двигател или отдалечен тъпан).
1. (пряко) Издавам силен, тъп, обикновено ритмичен шум (като от огън в печка, двигател или отдалечен тъпан).
- Ударение
- бумтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- бум-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Форми на думата бумтя 41
- бумтели
- бумтени
- бумтете
- бумтеше
- бумтейки
- бумтелия
- бумтелите
- бумтелият
- бумтените
- бумти
- бумтим
- бумтиш
- бумтите
- бумтят
- бумтял
- бумтяла
- бумтяло
- бумтялия
- бумтялата
- бумтялият
- бумтялото
- бумтян
- бумтяна
- бумтяно
- бумтяния
- бумтяната
- бумтяният
- бумтяното
- бумтях
- бумтяха
- бумтяхме
- бумтяхте
- бумтящ
- бумтяща
- бумтящи
- бумтящо
- бумтящия
- бумтящата
- бумтящите
- бумтящият
- бумтящото
Примери за използване на бумтя
(пряко)
- Огънят бумтеше весело в камината.
- Сърцето му бумтеше от вълнение.
Как се пише бумтя
Грешни изписвания: бомтя
Пише се с у в корена, тъй като идва от звукоподражанието 'бум'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бум
Звукоподражателен произход от междуметието 'бум'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- печката бумти
- кръвта бумти
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.