бугарин
[ˈbuɡɐrin]
бугарин значение:
Какво е бугарин? Вид едра муха (щръклица), която напада добитъка и снася яйцата си под кожата му; овод.
1. (зоология) Вид едра муха (щръклица), която напада добитъка и снася яйцата си под кожата му; овод.
2. (ботаника) Паразитна гъба по житните растения (Claviceps purpurea), по-известна като мораво рогче; понякога се използва и за плевела 'балур'.
- Ударение
- бу̀гарин
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бу-га-рин
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бугари
Примери за използване на бугарин
(зоология)
- Говедата бягаха неспокойно, подгонени от досадния бугарин.
- Ухапването от бугарин е болезнено и предизвиква подуване.
(ботаника)
- Ако житото е заразено с бугарин, брашното става отровно.
- Нивата беше пълна с бугарин и други плевели.
Синоними на бугарин
Как се пише бугарин
Грешни изписвания: богарин, българин (при объркване на значението), бугърин, бугарйн
Думата се пише с 'у' в първата сричка. Да не се бърка с етнонима 'българин'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:буча
Вероятен произход от глагола 'буча' (издавам звук) или сродни звукоподражателни корени, свързани с жуженето на насекомото. В значението на паразитна гъба етимологията е неясна, възможно е пренасяне на значението поради вредоносност.
Употреба
Фразеологизми:
- да те ухапе бугарин (да пощурееш)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
