бунтарка
[bunˈtarkɐ]
бунтарка значение:
Какво е бунтарка? Жена, която се бунтува срещу установения ред, правила или авторитети; непокорна жена.
1. (общо) Жена, която се бунтува срещу установения ред, правила или авторитети; непокорна жена.
- Ударение
- бунта'рка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бун-тар-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- бунтарки
Примери за използване на бунтарка
(общо)
- Тя винаги е била бунтарка и отказваше да следва традиционните норми.
- В младостта си беше известна бунтарка в политическите среди.
Синоними на бунтарка
Антоними на бунтарка
Как се пише бунтарка
Грешни изписвания: бонтарка, бунтърка
Пише се с у в първата сричка (от корена бунт).
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Bund
Чрез полски (bunt) от немски Bund (съюз). Суфиксът '-арка' е за образуване на съществителни имена от женски род, означаващи лице с определена характеристика.
Употреба
Чести словосъчетания:
- млада бунтарка
- дух на бунтарка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
