бунтовнически
[buntɔvˈnit͡ʃɛski]
бунтовнически значение:
Какво е бунтовнически? Който се отнася до бунтовник или бунт; свойствен за бунтовник.
1. (пряко) Който се отнася до бунтовник или бунт; свойствен за бунтовник.
- Ударение
- бунтовнѝчески
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бун-тов-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бунтовнически
Примери за използване на бунтовнически
(пряко)
- В гората се криеше малък бунтовнически отряд.
- Тя пееше стари бунтовнически песни.
Синоними на бунтовнически
Как се пише бунтовнически
Грешни изписвания: бунтовничeски, бунтовнички, бонтовнически, бунтувнически, бунтовнйчески, бунтовническй
Прилагателното име завършва на -ски.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бунт
Произлиза от съществителното 'бунт' (от немски Bund през полски и руски) + наставки '-ов', '-ник' и '-ески' за образуване на относително прилагателно.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бунтовническа армия
- бунтовнически дух
- бунтовническа чета
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
