Dumite-BG – онлайн речник за българския език

вардач

[vɐrˈdat͡ʃ]

вардач значение:

Какво е вардач? Човек, който варди, пази нещо или някого; пазач.

1. (пряко) Човек, който варди, пази нещо или някого; пазач.
Ударение
варда̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вар-дач
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
вардачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вардач

(пряко)
  • На портата стоеше намръщен вардач и не пускаше никого без пропуск.

Синоними на вардач

Как се пише вардач

Грешни изписвания: върдач, вардъч
Пише се с 'а' в корена – от вардя.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вардя
Произлиза от глагола 'вардя' (пазя), който е заемка от гръцкото 'vardia' (стража) или италианското 'guardia'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нощен вардач
  • полски вардач

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.