Dumite-BG – онлайн речник за българския език

величавост

[vɛ.liˈt͡ʃa.vost]

величавост значение:

Какво е величавост? Качеството да бъдеш величествен; внушителност, тържественост и достолепие във външния вид или поведението.

1. (пряко) Качеството да бъдеш величествен; внушителност, тържественост и достолепие във външния вид или поведението.
Ударение
величàвост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ве-ли-ча-вост
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на величавост

(пряко)
  • В осанката му имаше някаква природна величавост, която респектираше околните.

Антоними на величавост

Как се пише величавост

Грешни изписвания: виличевост, велйчавост, величъвост, величавуст
Думата се пише с е в първата сричка (от велик) и наставка -ост.

Етимология

Произход:Български / Старобългарски
Оригинална дума:велий
Производна от прилагателното 'величав', което се корени в старобългарската дума за голям, велик.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • спокойна величавост
  • природна величавост

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.