Dumite-BG – онлайн речник за българския език

велможа

[vɛlˈmɔʒɐ]

велможа значение:

Какво е велможа? Висш сановник, болярин или човек с голяма власт и влияние в царския двор или държавното управление в миналото.

1. (история) Висш сановник, болярин или човек с голяма власт и влияние в царския двор или държавното управление в миналото.
2. (преносно) Човек, който се държи надменно и властно, сякаш е с висок произход (често иронично).
Ударение
велмо̀жа
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вел-мо-жа
Род
мъжки
Мн. число
велможи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на велможа

(история)
  • Царят беше заобиколен от своите верни велможи.
  • Местният велможа разполагаше с огромни имения.
(преносно)
  • Държи се като някакъв велможа и не поздравява никого.

Антоними на велможа

Как се пише велможа

Грешни изписвания: велможъ, вилможа, велмужа

Думата е от мъжки род, въпреки че завършва на (като баща, съдия). Членува се с пълния или краткия член за мъжки род: велможата, велможата.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вельможа
Сложна дума, образувана от старобългарското 'велий' (голям) и 'могъ' (мога, имам власт). Буквално означава 'много можещ', 'властен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • царски велможа
  • влиятелен велможа

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.