ветрен
[ˈvɛtrɛn]
ветрен значение:
Какво е ветрен? Който се съпровожда от вятър; при който духа вятър.
1. (метеорология) Който се съпровожда от вятър; при който духа вятър.
2. (преносно) Който е лекомислен, непостоянен в чувствата и намеренията си.
- Ударение
- вѐтрен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- вет-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ветрени
Примери за използване на ветрен
(метеорология)
- Утре се очаква хладен и ветрен ден.
- Ветреното време попречи на разходката с лодка.
(преносно)
- Тя го смяташе за ветрен младеж, на когото не може да се разчита.
- Ветрен характер.
Синоними на ветрен
Как се пише ветрен
Грешни изписвания: вятрен
Думата се пише с е (ветрен), а не с я. Това е изключение или фонетична вариация спрямо основната дума вятър, където променливото я преминава в е пред сричка, съдържаща предна гласна (в случая е), или по традиция в тази словоформа.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣтръ
Произлиза от съществителното „вятър“. Коренът е със старобългарски произход (вѣтръ), свързан с индоевропейския корен *wē- (духам). Формата „ветрен“ се е утвърдила с променливо „я“, което преминава в „е“ поради липсата на сричка с ударение върху окончанието или мекост в следващата сричка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ветрен ден
- ветрен човек
- ветрен хълм
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
