взривател
[vzriˈvatɛl]
взривател значение:
Какво е взривател? Устройство или механизъм, предназначен да предизвика детонация на основния заряд в боеприпаси (снаряди, мини, бомби).
1. (военно дело/техника) Устройство или механизъм, предназначен да предизвика детонация на основния заряд в боеприпаси (снаряди, мини, бомби).
- Ударение
- взрива̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- взри-ва-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- взриватели
Примери за използване на взривател
(военно дело/техника)
- Сапьорите обезвредиха бомбата, като отстраниха нейния взривател.
Как се пише взривател
Грешни изписвания: взривятел, взрйвател, взривътел
Пише се с а след 'в' (от глаголната основа на взрив-а-м), а не с 'я'.
Етимология
Произход:Руски/Български
Оригинална дума:взрив
От глагола 'взривя' + суфикс за оръдие на действето '-тел'. Вероятно под влияние на руската военна терминология.
Употреба
Чести словосъчетания:
- контактен взривател
- дистанционен взривател
- взривател със закъснител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
