викам
[ˈvikɐm]
викам значение:
Какво е викам? Издавам силен глас, крясък; говоря много високо.
1. (пряко) Издавам силен глас, крясък; говоря много високо.
2. (пряко) Призовавам някого да дойде; обръщам се към някого, за да привлека вниманието му.
3. (разговорно) Казвам, говоря (често използвано при преразказване на диалог).
- Ударение
- вѝкам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ви-кам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- викам се
- Видова двойка
- извикам
Примери за използване на викам
(пряко)
- Не викай, чувам те прекрасно!
- Тълпата викаше от възторг.
(пряко)
- Викам децата да се приберат за вечеря.
- Викаха лекар по спешност.
(разговорно)
- И той ми вика, че нямало да стане работата.
- Аз му викам да внимава, а той не слуша.
Как се пише викам
Грешни изписвания: викъм
Глаголът е от III спрежение и в 1 л. ед.ч. завършва на -ам.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:викати
Наследник на праславянското *vikati. Сродна с латинското vox (глас) и vocare (зова).
Употреба
Чести словосъчетания:
- викам неволята
- викам силно
- викам такси
Фразеологизми:
- викам неволята
- гора̀та да ти вика, пак не отивай
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
