шепна
[ˈʃɛpnɐ]
шепна значение:
Какво е шепна? Говоря много тихо, без участие на гласните струни, обикновено за да не бъда чут от други или за да запазя тайна.
1. (пряко) Говоря много тихо, без участие на гласните струни, обикновено за да не бъда чут от други или за да запазя тайна.
2. (поетично) За природа (листа, вода) – издавам тих, монотонен звук.
- Ударение
- шѐпна
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- шеп-на
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- прошепна
Примери за използване на шепна
(пряко)
- Тя ми шепнеше думи на утеха в ухото.
- Учениците шепнеха по време на урока.
(поетично)
- Листата шепнеха под лекия ветрец.
- Реката тихо шепнеше своята песен.
Синоними на шепна
Как се пише шепна
Грешни изписвания: шепне
Като глагол от I спрежение, в 1 л. ед.ч. завършва на -а (или -я след мека съгласна), но тук коренът е твърд.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:шьпъть
Звукоподражателен произход, свързан с общославянския корен *šьp- (издавам тих звук).
Употреба
Чести словосъчетания:
- шепна в ухото
- шепна молитва
- шепна думи
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
