виндикация
[vin.diˈka.t͡si.jɐ]
виндикация значение:
Какво е виндикация? Правен иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик за връщане на владението върху вещта. Нарича се още ревандикационен иск.
1. (право) Правен иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик за връщане на владението върху вещта. Нарича се още ревандикационен иск.
- Ударение
- виндика̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вин-ди-ка-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- виндикации
Примери за използване на виндикация
(право)
- Собственикът предяви виндикация за възстановяване на имота, завзет незаконно.
- Успешната виндикация изисква доказване на правото на собственост.
Синоними на виндикация
Как се пише виндикация
Грешни изписвания: вендикация, вйндикация, виндйкация, виндикъция, виндикацйя
Думата се пише с 'и' в първата сричка, следвайки латинския корен vindex/vindicare.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:vindicatio
От латинския правен термин rei vindicatio (защита на вещта, претендиране за вещ).
Употреба
Чести словосъчетания:
- иск за виндикация
- предявявам виндикация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
