винителен
[viˈnitɛlɛn]
винителен значение:
Какво е винителен? Който се отнася до падеж, обозначаващ прекия обект на действието.
1. (езикознание) Който се отнася до падеж, обозначаващ прекия обект на действието.
2. (книжовно) Който съдържа обвинение; обвинителен.
- Ударение
- винѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ви-ни-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- винителни
Примери за използване на винителен
(езикознание)
- В българския език винителният падеж при съществителните имена е изчезнал, но се пази при местоименията.
- Формата 'него' е винителна форма на личното местоимение.
(книжовно)
- Той хвърли винителен поглед към брат си.
- Речта му беше изпълнена с винителен патос.
Синоними на винителен
Антоними на винителен
Как се пише винителен
Грешни изписвания: венетелен, вйнителен, винйтелен
Пише се с едно н. Гласната е в окончанието е непостоянна: винителен → винителна.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вина
Калка (буквален превод) на латинския граматически термин 'accusativus' (от accusare - обвинявам), базирана на корена 'вина'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- винителен падеж
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
