внуче
[vnuˈt͡ʃɛ]
внуче значение:
Какво е внуче? Син или дъщеря на сина или дъщерята (дете на нечие дете). Използва се често за малко дете или гальовно.
1. (роднински връзки) Син или дъщеря на сина или дъщерята (дете на нечие дете). Използва се често за малко дете или гальовно.
- Ударение
- вну̀че
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вну-че
- Род
- среден
- Мн. число
- внучета
Примери за използване на внуче
(роднински връзки)
- Бабата плетеше чорапи за своето любимо внуче.
- Те имат три внучета, които им гостуват през лятото.
Как се пише внуче
Грешни изписвания: вноче
Думата се пише с у (от корена внук) и завършва на -че (умалителна наставка).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:внук
Умалителна форма на 'внук', образувана с наставката '-че'. Коренът е праславянски (*vъnukъ).
Употреба
Чести словосъчетания:
- първо внуче
- любимо внуче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
