Dumite-BG – онлайн речник за българския език

баба

баба значение:

Какво е баба? Жена по отношение на децата на своя син или своя дъщеря.

1. (семейство) Жена по отношение на децата на своя син или своя дъщеря.
2. (общо) Жена в напреднала възраст; също свойско или почтително назоваване пред собственото ѝ име.
3. (преносно, неодобрително) Безхарактерен, страхлив или мекушав мъж.
4. (разговорно) Съпруга на възрастен мъж.
5. (разговорно) Почтително или свойско назоваване на жена, която е съпруга на поп, хаджия или друг уважаван човек.
6. (разговорно) Тъща.
7. (фолклор) Име или епитет на природна сила, представена като стара жена, както и на животно с женско име.
8. (разговорно) Опитна жена, която помага на родилка; акушерка.
9. (остаряло) Жена, която лекува с билки и баяния; врачка.
10. (диалектно) Игра с камъчета, боб или други предмети върху начертана фигура.
11. (диалектно) Плацента или последък след раждане.
12. (диалектно) Традиционно ястие от напълнен свински стомах.
13. (диалектно) Къдроглав пеликан.
14. (диалектно, мъжки род) Баба̀: обръщение към баща, употребявано в някои мюсюлмански среди.
15. (разговорно, обръщение) Галено обръщение към внуче, дете или по-млад човек; формата е „баби“.
16. (строителство) Тежък чук в сонетка, използван за ударно забиване на пилоти.
Ударение
ба̀ба / баба̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ба-ба
Род
женски; мъжки (диал.)
Мн. число
баби; за мъжк. диал. — няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на баба

(семейство)
  • Баба ми пази старите снимки и знае историята на рода.
(общо)
  • Една баба продаваше цветя пред театъра.
  • Баба Рада ни посрещна на портата.
(преносно, неодобрително)
  • Не се дръж като баба, а защити решението си спокойно.
(разговорно)
  • Дядо ми излезе с бабата да напазаруват.
(разговорно)
  • Баба попадия донесе топъл хляб за празника.
(разговорно)
  • Той наричаше майката на жена си „баба“.
(фолклор)
  • Баба Марта остави слънце след студената седмица.
(разговорно)
  • В селото повикаха бабата, защото най-добре помагаше при раждане.
(остаряло)
  • Някога хората водели болните си при баба, която лекувала с билки.
(диалектно)
  • В двора възрастните показаха на децата как се играе на баба с камъчета.
(диалектно)
  • В разказа акушерката обясни как в този говор наричат последъка „баба“.
(диалектно)
  • На празника поднесоха баба, напълнена с дреболии и подправки.
(диалектно)
  • Край езерото местните наричат къдроглавия пеликан „баба“.
(диалектно, мъжки род)
  • В стария разказ момчето се обръща към баща си: „Баба̀, ела!“
(разговорно, обръщение)
  • Баби, ела да ти завържа обувката, преди да излезем.
(строителство)
  • При ударното фундиране бабата нанася последователни удари върху главата на пилота.

Как се пише баба

Употреба

Чести словосъчетания:
  • баба Марта
  • баба Меца
  • баба попадия
Фразеологизми:
  • сляпа баба
  • баба си знае бабината
  • много баби, хилаво дете
  • и баба знае

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.