вокализация
[vokɐliˈzat͡sijɐ]
вокализация значение:
Какво е вокализация? Превръщане на съгласен звук в гласен (напр. в историята на езика л -> у/о).
1. (лингвистика) Превръщане на съгласен звук в гласен (напр. в историята на езика л -> у/о).
2. (писменост) Добавяне на знаци за гласни звукове към консонантна писменост (като еврейската или арабската).
3. (музика / психология) Произвеждане на гласови звуци; пеене без думи или издаване на звуци от бебета/животни.
- Ударение
- вокализа̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- во-ка-ли-за-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- вокализации
Примери за използване на вокализация
(лингвистика)
- Вокализацията на 'л' в английския език е често срещано явление в определени диалекти.
(писменост)
- Пълната вокализация на текста помага на начинаещите да го прочетат правилно.
(музика / психология)
- Ранната вокализация при бебетата е предшественик на говора.
- Джаз певицата използва вокализация, за да имитира инструментално соло.
Синоними на вокализация
Антоними на вокализация
Как се пише вокализация
Грешни изписвания: вокалезация, вукализация, вокълизация, вокалйзация, вокализъция, вокализацйя
Пише се с и (от вокалист, вокализирам).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:vocalis
От латински 'vocalis' (гласен, звучен) + суфикс за процес '-зация'. През френски или немски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна вокализация
- ранна вокализация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
