вонлив
[vonˈliv]
вонлив значение:
Какво е вонлив? Който издава силна, неприятна миризма; смърдящ.
1. (пряко) Който издава силна, неприятна миризма; смърдящ.
- Ударение
- вонлѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- вон-лив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- вонливи
Примери за използване на вонлив
(пряко)
- От мазето се носи тежък, вонлив дъх на мухъл.
- Вонливите газове замърсяват въздуха в индустриалната зона.
Антоними на вонлив
Как се пише вонлив
Грешни изписвания: вонлиф, вунлив, вонлйв
Думата завършва на звучната съгласна 'в', която при изговор се обеззвучава. Проверката се прави чрез формите за женски род или множествено число: вонлива, вонливи.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:воня
Произлиза от съществителното 'воня' (лоша миризма) и наставката за прилагателно '-лив'. Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вонлив дъх
- вонливо блато
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
