вричане
[ˈvriʧɐnɛ]
вричане значение:
Какво е вричане? Даване на тържествено обещание, клетва или обет за вярност или преданост към някого или нещо.
1. (общо/тържествено) Даване на тържествено обещание, клетва или обет за вярност или преданост към някого или нещо.
2. (етнография) Посвещаване (на жертва, дар) с определена цел или на светец.
- Ударение
- врѝчане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ври-ча-не
- Род
- среден
- Мн. число
- вричания
Примери за използване на вричане
(общо/тържествено)
- Вричането във вярност е част от сватбения ритуал.
- Това беше акт на вричане на бога.
(етнография)
- Вричане на курбан за здраве.
Синоними на вричане
Как се пише вричане
Грешни изписвания: врйчане, вричъне
Няма особени правописни трудности.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ректи
От глагола 'вричам се'. Коренът е свързан със старобългарското 'ректи' (казвам, говоря) и 'оброк' (обещание).
Употреба
Чести словосъчетания:
- вричане във вярност
- вричане в любов
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
