обричане
[obˈritʃɐnɛ]
обричане значение:
Какво е обричане? Действието, с което някой или нещо се предава на неизбежна съдба (обикновено лоша) или се посвещава на определена цел.
1. (общо) Действието, с което някой или нещо се предава на неизбежна съдба (обикновено лоша) или се посвещава на определена цел.
- Ударение
- обрѝчане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-ри-ча-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обричания
Примери за използване на обричане
(общо)
- Обричането на страната на изолация беше политическа грешка.
- Това беше акт на доброволно обричане в служба на бога.
Синоними на обричане
Антоними на обричане
Как се пише обричане
Грешни изписвания: обречане, убричане, обрйчане, обричъне
Пише се с и в корена, тъй като е производно от глагола от несвършен вид 'обричам' (за разлика от свършения 'обрека', където е с 'е').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обричам
Отглаголно съществително от несвършения глагол 'обричам'. Коренът е свързан с 'река' (казвам), 'рок' (съдба, срок).
Употреба
Чести словосъчетания:
- обричане на забрава
- обричане на смърт
- обричане на неуспех
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
