осъждане
[oˈsɤʒdɐnɛ]
осъждане значение:
Какво е осъждане? Издаване на съдебна присъда, с която подсъдимият се признава за виновен и му се налага наказание.
1. (право) Издаване на съдебна присъда, с която подсъдимият се признава за виновен и му се налага наказание.
2. (морал) Изразяване на силно неодобрение или порицание към постъпка или поведение.
- Ударение
- осъ̀ждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-съж-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- осъждания
Примери за използване на осъждане
(право)
- Осъждането му на три години затвор бе потвърдено от върховния съд.
- Липсата на доказателства попречи на осъждането.
(морал)
- Неговата постъпка срещна всеобщо обществено осъждане.
- Думите ѝ бяха пълни с осъждане.
Антоними на осъждане
Как се пише осъждане
Грешни изписвания: осъждене, усаждане, усъждане, осаждане, осъждъне
Пише се с ъ в корена и ж пред д (редуване д/жд).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:осѫждати
От глагола 'осъждам'. Представка о- + съдити (съдя). Коренът е общославянски *sǫdъ (съд).
Употреба
Чести словосъчетания:
- морално осъждане
- осъждане на смърт
- осъждане на провал
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
