оправдаване
[oprɐvˈdavɐnɛ]
оправдаване значение:
Какво е оправдаване? Признаване на подсъдим за невинен; освобождаване от отговорност.
1. (право) Признаване на подсъдим за невинен; освобождаване от отговорност.
2. (общо) Привеждане на доводи за извинение на постъпка или грешка.
3. (преносно) Покриване на очаквания или надежди; доказване на целесъобразност.
- Ударение
- оправда̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-прав-да-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- оправдавания
Примери за използване на оправдаване
(право)
- Адвокатът се бореше за пълното оправдаване на клиента си.
- Липсата на доказателства доведе до оправдаване на заподозрения.
(общо)
- Не искам да слушам повече твоето оправдаване за закъснението.
- Търсенето на оправдаване е признак на слабост.
(преносно)
- Оправдаването на гласуваното доверие изисква много работа.
Синоними на оправдаване
Антоними на оправдаване
Как се пише оправдаване
Грешни изписвания: оправдавани, управдаване, опръвдаване, оправдъване, оправдавъне
Думата започва с о- (представка за обхващане/привеждане в състояние), а не с у-. Основната гласна в корена е а (прав).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правъ
От 'прав' (истинен, невинен). Развитието е прав -> оправдая -> оправдавам -> оправдаване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съдебно оправдаване
- оправдаване на доверието
- оправдаване на разходите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
