оневиняване
[onɛviˈnjavɐnɛ]
оневиняване значение:
Какво е оневиняване? Сваляне на обвинение от някого; доказване на невинност.
1. (право) Сваляне на обвинение от някого; доказване на невинност.
- Ударение
- оневинване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-не-ви-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- оневинявания
Примери за използване на оневиняване
(право)
- Адвокатът се бореше за пълното оневиняване на клиента си.
- Новите доказателства доведоха до оневиняване на подсъдимия.
Синоними на оневиняване
Антоними на оневиняване
Как се пише оневиняване
Грешни изписвания: уневиняване, оневеняване, оневйняване, оневинявъне
Започва с о- (представка за образуване на глаголи). Коренът е свързан с 'вина', затова се пише с и. Променливото 'я' се пише я, тъй като е пред сричка, съдържаща 'а' (оневинЯвАне).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:невинен
Произлиза от прилагателното 'невинен' чрез глагола 'оневинявам' (правя невинен). Структура: о- + невинен + -ява- + -не.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съдебно оневиняване
- пълно оневиняване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
