уличаване
[ulitˈʃavanɛ]
уличаване значение:
Какво е уличаване? Действието по доказване на нечия вина или участие в непозволено деяние чрез факти и доказателства.
1. (право / общо) Действието по доказване на нечия вина или участие в непозволено деяние чрез факти и доказателства.
- Ударение
- улича̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-ли-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- уличавания
Примери за използване на уличаване
(право / общо)
- Събраните доказателства бяха достатъчни за уличаването му в корупция.
- Процесът на уличаване изискваше внимателен анализ на документите.
Синоними на уличаване
Антоними на уличаване
Как се пише уличаване
Грешни изписвания: оличаване, улйчаване, уличъване, уличавъне
Пише се с у в началото (представка у-). Не бива да се бърка с 'оличаване' (от 'олицетворявам', което е различна дума).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:улича
От глагола 'уличавам', който е свързан с корена 'лик' (лице) – в смисъл на 'показвам лицето/истината', 'изобличавам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- уличаване в лъжа
- уличаване в престъпление
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
